Наближава
издаването на последния роман на Харуки
Мураками "Безцветния
Цукуру Тадзаки и неговите години на
странстване" на български език изд.
Колибри. Тъй като нямах търпение, прочетох
книгата на английски, затова реших да
напиша нещо като музикален гид, който
да заредите в плейлиста си, когато
започнете да четете романа на български.
Мураками за пореден път рисува герои с
впечатляващ музикален вкус и за мен
винаги е било истинско удоволствие да
се потапям в неговия свят слушайки това,
което звучи в самата книга. Надявам се
този метод на четене да допадне и на
вас.
--
Докато
слушаха музиката на пианото, Цукуру
осъзна, че е чувал тази композиция много
често в миналото. Не се сещаше за
заглавието, нито за композитора. Носеше
настроение за тишина и печал, като
започваше със запомняща се мелодия,
която постепенно продължава в поредица
от спокойни вариации. Цукуру вдигна
поглед от книгата, която четеше и попита
Хаида какво слушат.
-
La mal du pays на Франц Лист. Част от суитата
му "Години на странстване 'Година
първа: Швейцария.'"
-
La mal du...?
-
La mal du pays. Френска фраза. Обикновено
се превежда като "меланхолия" или
"носталгия". По-финото й определение
би звучало като "внезапна тъга,
породена в сръцето на човек от гледката
на близък до дома му пейзаж". Трудно
е да се преведе по-конкретно.
--
Мидорикава
колебливо започна да свири "Около
полунощ". В началото възпрозивеждаше акордите
внимателно и съсредоточено, като човек,
който потапя пръстите си в поток, за да
провери силата на течението и да намери
опора. След като изсвири основната тема, премина към дълга импровизация. С
всяка минута пръстите му ставаха
по-гъвкави, по-щедри в движенията си -
като риба, която плува в бистра вода.
Лявата ръка вдъхновяваше дясната, а
дясната ръка даваше енергия на лявата.
Бащата на Хаида не разбираше много от
джаз, но по някаква случайност бе
запознат с тази композиция на Телониус
Монк и изпълнението на Мидорикава
пресъздаде изцяло настроението на
творбата. Свиренето му беше толкова
чувствено, че накара Хаида да забрави
за неточната настройка на пианото.
Докато той слушаше музиката в училищната
музикална стая дълбоко в планината, в
качеството си на единствената публика,
Хаида почувства, че всичко нечисто в
него вече е отмито.
--
"Преди
три години бях поканен, като топ продавач
в Япония, да присъствам на конференцията
на американските дилъри на Лекзус в
САЩ. Събитието беше по-скоро награда за
работата ми отколкото истинска
конференция. След срещите сутринта
денят премина в залагане и пиене. Viva
Las Vegas' беше нещо като песента на града
- чуваш я навсякъде, откъдето минеш.
Оттогава тази песен е моята щастлива
орис."
(около
180-та страница си заредете в плейлиста Viva
las Vegas на чичо Елвис.)