вторник, 15 октомври 2013 г.

Да убиеш присмехулник


Книга: Да убиеш присмехулник
Автор: Харпър Лий
Жанр: Художествена литература; класика; американска литература
Оценка: 5/5




"Да убиеш присмехулник" безспорно влиза в списъка със задължителните четива, които всеки човек трябва да прочете. Историята е многопластова и много поучителна. Тя е идеална за деца, което автоматично я прави още по-задължителна за четене, ако случайно сте я подминали преди години.

Повествованието минава през очите на малката Скаут. Четенето е леко и увлекателно, но в същото време повдига сериозни въпроси за расизма, толерантността и достойнството на човека. Част от поуките в "Да убиеш присмехулник" са, че човек трябва да отстоява правата си, както и да култивира чувството си за справедливост, насочено не само към дома, а и извън него. Не съм сигурен дали едно дете ще прозре точно тези истини след прочитането на "Да убиеш присмехулник", по-скоро ще си направи изводи, ограничаващи се до това, че когато лошите хора причиняват злини на добри хора, останалата част от добри хора трябва да защитят този, който е нападнат.

Моделът за подражание, който Харпър Лий издига на пиедестал в романа е героят Атикус Финч. За разлика от повече модели за подражание, които много често в литературата се представят като силни, красиви, умни и издръжливи, Финч е представен единствено с волята си да прави това, което смята, че е редно. Това придава голяма доза реализъм на творбата, което е една от главните причини тя да бъде толкова харесвана.

"Имаше моменти, в които мислех, че баща ми, който мразеше оръжия и никога не е бил на войни е най-смелият човек, който е живял някога."
Въпреки че духът на книгата е поучителен и самата творба дава много морални уроци, те не са поднесени под формата на лекция или натрапващо се послание. Те са представени единствено чрез образа на Атикус Финч и изборите, които той прави и подчертават човешкото достойнство.

В "Да убиеш присмехулник" има заложени много морални послания, четенето на тази книга е изключително удоволствие и е подходяща както за малки деца, така и за родители. Това е повече от гаранция, че ще Ви хареса. Прочете я, защото това е класика, която винаги ще бъде актуална.

"Да убиеш присмехулник" от ИК Бард

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Z World War


Книга: Z световна война
Автор: Макс Брукс
Жанр: Художествена литература; документалистика; фантастика; ужас
Оценка: 3.5/5

Тази книга се различава много от художествената литература, която вероятно досега сте свикнали да четете. В тази история няма герои и няма сюжетни нишки, които да свързват всяка следваща глава с предходната. В нея има една тема: война, в която участва целият свят; война, в която няма жертви, има само два враждуващи лагера. Човеци срещу зомбита.

Z-та световна война ни илюстрира един изключителен момент - когато светът е изправен пред невиждана досега смъртоносна заплаха, кое е нещото което първо ще започне да убива хората? Заплахата или паниката?

Оригиналността присъства във всяка глава на тази книга. Начинът, по който е написана - като серия от интервюта с оцелелите от войната - е много успешен инструмент на автора, с който успява да изрисува в детайлни щрихи визията за свят с уплашени хора и пагубен вирус, който ги превръща в кръвожадни зомбита.

Размахът с който е написана Z-та световна война засяга не само личните драми на оцелелите от войната. Романът разкрива какви са международните реакции пред невижданата заплаха - някои държави обявяват изолация, а други приютяват бежанци, за да подсилят съпротивата си. Човечеството се бори чрез какви ли не оръжия срещу зомбитата. Хаосът не дава време за размисъл и играта с оръжията е като игра на тото - някои работят, а други не.

На моменти историята може да се приеме като алегоричен поглед към съвременния свят като зомбитата може би са метафора на промяната, която често се появява насилствено заради това, че човекът се е оставил да живее по течението. При всички случаи фактът, че в историята няма постоянни герои и ниша, която да се следва от глава на глава има своите минуси, но и своите неоспорими плюсове. Разказите са разказани от очевидци - пилоти, генерали, политици и другата тяхна крайност от социалната арена - съвсем обикновени цивилни граждани като зубър, който е свикнал да живее повече виртуално, отколкото реално и космонавт, който се бори срещу заразата в... космоса .

Разказите на интервюираните оцелели се намират на значителна ситуационна дистанция един от друг, но Макс Брукс успява да вгради повтарящи се елементи в много от историите, благодарение на което изгражда една свързана картина на воюващото човечество. Нещо, което безспорно може да се нарече майсторлък и удоволствието, от което едва ли може да бъде предадено по същия начин с типична сюжетна структура.

Независимо дали ви допада подобен тип литературна разчупеност, това произведение заслужава уважението да бъде прочетено, защото представлява една сглобена от сухи факти за водещите световни сили фантастична история, в която се проектира с впечатляваща наситеност драмата на човека срещу непознатото зло. Дори и да не ви хареса, определено ще си направите ценни изводи.


"З-та световна война" от изд. Изток-Запад

петък, 4 октомври 2013 г.

Да убиеш Кенеди



Книга: Да убиеш Кенеди
Автор: Бил О'Райли и Мартин Дъгард
Жанр: Нехудожествена литература; история; биография;
Оценка: 4.5/5


"Да убиеш Кенеди" е една от последните излезли книги за прочутия американски президент, която се превърна в бестселър за отрицателно време. Книгата разказва за Джон Кенеди, Белия дом, семейството му и събитията, които са повлияли на политическата му кариера. Но за разлика от повече подобни биографични книги, които представят фактите за големите събития, променили света, единствено според това, което е възприела колективната памет на обществото, "Да убиеш Кенеди" ни кара да се замислим и за личните преживявания и последствия, които тези събития са предизвикали в живота на "първото семейство" на Америка.

Никога досега не съм чел биографични книги за Кенеди и неговата смърт. Единственото, което съм гледал са били клипчета с фаталното покушение срещу него на 22-ри ноември 1963 г. Любопитството към случая с убийството на един от най-обичаните американски президенти ме доведе до "Да убиеш Кенеди". Прочитането на тази книга за мен беше като гледане през бинокъл към Белия дом, бляскавия Камелот на Джон и Джаки Кенеди. Това, което видях през бинокъла беше 360-градусова проекция на последните 3 години от живота на Джон Кенеди и взаимоотношенията му със жена му Джаклин, брат му Боби, Линдън Джонсън, скандалната Мерилин Монро и политическите му врагове и приятели.

Успоредно с живота на Кенеди, О'Райли и Дъгард разказват за живота на неговия убиец - Лий Харви Осуалд. С всяка страница на книгата се сглобява един голям пъзел, който се състоя само от 2 части. След прочита на последната страница и окончателното сглобяване на тези две части в главата на читателя остават само фактите. Всеки може сам да направи своето заключение, необременено от множеството конспиративни теории за смъртта на този обичан държавен глава на САЩ.

Личните истории и взаимоотношенията, разказани в тази книга, представят убийството на Джон Кенеди като нещо повече от едно историческо събитие; представят го като лична трагедия за всички, които са замесени в тази история. Читателят има уникалната възможност да надникне зад кулисите на бляскавия Камелот и да разбере неща, които едва ли ще разбере от учебниците по история или в университета. А ако читателят харесва истории за хора, които са орисани да живеят живот, коренно различен от този, който съдбата им е предопределила, то тази книга е вероятно да се превърне и в любима.
"Да убиеш Кенеди" от изд. Книгопис