сряда, 27 август 2014 г.

Музикален гид за четене на "Безцветния Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване"

Наближава издаването на последния роман на Харуки Мураками "Безцветния Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на български език изд. Колибри. Тъй като нямах търпение, прочетох книгата на английски, затова реших да напиша нещо като музикален гид, който да заредите в плейлиста си, когато започнете да четете романа на български. Мураками за пореден път рисува герои с впечатляващ музикален вкус и за мен винаги е било истинско удоволствие да се потапям в неговия свят слушайки това, което звучи в самата книга. Надявам се този метод на четене да допадне и на вас.



--
Докато слушаха музиката на пианото, Цукуру осъзна, че е чувал тази композиция много често в миналото. Не се сещаше за заглавието, нито за композитора. Носеше настроение за тишина и печал, като започваше със запомняща се мелодия, която постепенно продължава в поредица от спокойни вариации. Цукуру вдигна поглед от книгата, която четеше и попита Хаида какво слушат.
- La mal du pays на Франц Лист. Част от суитата му "Години на странстване 'Година първа: Швейцария.'"
- La mal du...?
- La mal du pays. Френска фраза.  Обикновено се превежда като "меланхолия" или "носталгия". По-финото й определение би звучало като "внезапна тъга, породена в сръцето на човек от гледката на близък до дома му пейзаж". Трудно е да се преведе по-конкретно.
(околко стр. 68 заредете в плейлиста си Years of pilgrimage "Le mal du pays" на Лист)

--

Мидорикава колебливо започна да свири "Около полунощ". В началото възпрозивеждаше акордите внимателно и съсредоточено, като човек, който потапя пръстите си в поток, за да провери силата на течението и да намери опора. След като изсвири основната тема, премина към дълга импровизация. С всяка минута пръстите му ставаха по-гъвкави, по-щедри в движенията си - като риба, която плува в бистра вода. Лявата ръка вдъхновяваше дясната,  а дясната ръка даваше енергия на лявата. Бащата на Хаида не разбираше много от джаз, но по някаква случайност  бе запознат с тази композиция на Телониус Монк и изпълнението на Мидорикава пресъздаде изцяло настроението на творбата. Свиренето му беше толкова чувствено, че накара Хаида да забрави за неточната настройка на пианото. Докато той слушаше музиката в училищната музикална стая дълбоко в планината, в качеството си на единствената публика, Хаида почувства, че всичко нечисто в него вече е отмито. 
(около 86-а страница си пригответе в плейлиста "Около полунощ" на Телониус Монк)

--


"Преди три години бях поканен, като топ продавач в Япония, да присъствам на конференцията на американските дилъри на Лекзус в САЩ. Събитието беше по-скоро награда за работата ми отколкото истинска конференция. След срещите сутринта денят премина в залагане и пиене. Viva Las Vegas' беше нещо като песента на града - чуваш я навсякъде, откъдето минеш. Оттогава тази песен е моята щастлива орис."
(около 180-та страница си заредете в плейлиста Viva las Vegas на чичо Елвис.)