четвъртък, 28 ноември 2013 г.

"На изток от рая" - проекция на библейската притча за Кайн и Авел в 20-ти век

Книга: На изток от рая
Автор: Джон Стайнбек
Катгеория: Художествена литература; Роман; Модерна класика;
Оценка: 4.5/5

Една притча, разказана в 600 страници. Това е моето определение за книгата "На изток от рая".
В никакъв случай не я причислявам към онези притчи, днешните "бестселъри" с 40 правила за любовта и Тайната на живота. "На изток от рая" е книга за нуждата на всеки човек от любов и деструктивното поведение, до което може да доведе това желание. Тя е своеобразен преразказ на библейската история за Кайн и Авел, но провокира въпроси, вероятно по-различни от тези, които сте си задавали при прочита на библейската притча.
Ражда ли се човек чудовице, или се превръща в такова?

Чрез добре разказаната история Стайнбек показва на читателя пътя към отговора на този въпрос, а читателят го формира сам за себе си и според опита си. Идеологическият замисъл на романа -  за избора между доброто и злото и избора, който правим след извършването на злото - е обогатен с интински описаните образи на героите: братята Адам и Чарлз Траск, братята Арън и Кал Траск, безсърдечната Кати, Сам Хамилтън, Ли, Абра.

В началото историята се развива бавно, като Стайнбек запознава читателите с историята на фамилиите Траск и Хамилтън. След като животът пресича пътищата им, започва да се развива истинското действие. Героите живеят живота си - всеки със своите радости и мъки. Майчината обич, бащината милувка, истинската любов - всеки има нужда от това, но и всеки страда от липсата им в определен момент. Авторът показва как когато тези неща липсват, някои хора се саморазрушават, други се борят, а трети просто не издържат.

"За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен, такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина."
Образите на Сам и Ли са "гласът" в книгата, който ни учи какви трябва да бъдем. Адам и Чарлз, Арън и Кал - те са останалата част от нас - комбинация от добро и зло, преплетени във вечната битка за избирането на правилния път.
При прочита на книгата се усеща и личната страст на Стайнбек при написване й. Разказана като послание към синовете му, "На изток от рая" е с много опростен сюжет, а героите са семпли, което може би било проблем за онези, които обичат сложните сюжети и персонажи, но не винаги сложните персонажи звучат така истински, както звучат героите от "На изток от рая".
Джон Стайнбек е живял в различно време, но неговите герои могат да бъдат прототипи на много хора днес. Вътрешните монолози и борби, душевното състояние на човека - всичко това прави романът изключително истински. Една широка проекция на билейската притча за Кайн и Авел, доброто и злото, избора, щастието и мъката. Сигурен съм, че ще продължава да бъде актуална и след 100 години.

"На изток от рая" от изд. Колибри


Историята зад псевдонимите на 7 велики писатели


Много писатели пишат книгите си под творчески псевдоним. Всеизвестно за всеки е, например, че истинското име на Марк Твен е Самюел Ланхорн Клемънс. Но има и писатели, за които ще се изненадате да разберете, че името, с което са ви известни, всъщност не е истинско. Запознайте се с истинските имена на 7 писатели, за които вероятно не сте предполагали, че се подписват с псевдоним.

1. Луис Карол

Ако Луис Карол звучи прекалено британско за американските уши, то какво да кажем за Чарлз Лутвидж Доджсън. Доджсън избира псевдонима си през 1856 г., защото, според „Обществото на Луис Карол” в Северна Америка, той е искал да запази неприкосновеността на личния си живот. Когато в офиса му в Оксфорд са пристигали писма, адресирани до Луис Карол, Доджсън ги е връщал, за да пази самоличността на творческото си амплоа. Псевдонимът, който той първоначално ползва е латинизираното му име Каролус Лудовикус, след което го англицизира на Карол Луис. Последно решава да направи инверсия и се е спрял на всеизвестното в наши дни Луис Карол.

2. Джоузеф Конрад

 Йозеф Теодор Конрад Корзеньовски е доста словоемко име. Когато полският писател започва да публикува творбите си в началото на 19-ти век, започва да използва англицизираната версия на името си – Джоузеф Конрад. Той търпи критики за този избор от полски интелектуалци, които считат това като проява на неуважение към родния му дом и наследство.

3. Пабло Неруда

Рикардо Елицер Нефтали Рейес Басоалто има интерес към литературата от дете, но баща му не одобрява това. Когато Басоалто започва да публикува поезията си, той избира да се подписва с псевдоним, за да не разбере баща му. Той избира благозвучното Пабло Неруда, заимствано частично от чешкия поет Жан Неруда. Басоалто по-късно превръща псевдонима си в свое законно име.

4. Стен Лий

Стенли Мартин Лийбер започва кариерата си с писане на комикси, но се надява един ден да издаде по-сериозни литературни творби с истинското си име. Той пише детските си творби под псевдонима Стен Лий, в последствие го приема като свое законно име, след като добива световна популярност като писател на комикси.

5. Волтер

Когато Франсоа-Мари Аруа е затворен в Бастилията в началото 18-ти век, той пише пиеса. За да означи раздялата си с миналото, особено със семейството си, той се подписва с псевдонима Волтер. Името, според фондация „Волтер”, представлява анаграма на истинското му фамилно име (Arouet) и думат „млад” (le jeune). По това време графичното изписване на “u” е означавало едновременно звуковете „у” и „в”.

6. Джордж Оруел

Когато Ерик Артър Блеър се подготвя за публикуването на първата си книга, решава да я публикува под псевдоним, за да не засрамва семейството си. Избира името Джордж Оруел, с което изразява любовта си към английската традиция. Джордж е светецът, закрилящ Англия, а Оруел е място, което той обича да посещава.

7. Дж. К. Роулинг

Издателите на Джоан Роулинг не са сигурни, че читателите на Хари Потър ще се искат да четата истории за магьосници, писани от жена. Затова те я молят да подпише книгата с инициалите си, а не с цялото си име. Роулинг няма презиме и заема презимето на баба си Катлийн, което е К-то в Дж. К. Роулинг.