вторник, 30 юли 2013 г.

Една вдъхновяваща изповед от Стивън Кинг

Книга: За писането: Мемоари на занаята
Автор: Стивън Кинг
Жанр: Нехудожетсвена литература; Автобиография;
Оценка: 4/5


"За писането. Мемоари на занаята" на Стивън Кинг е една вдъхновяваща изповед. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки фен на краля на ужаса и особено полезна би била на всеки начинаещ писател, дори и да не е фен на гореспоменатия.  
От нея не само ще научите основни съвети за писането от техническа гледна точка, а и ще разберете много за живота на Стивън Кинг - на моменти ще ви развесели, на моменти ще ви натъжи личната история на писателя. 
Книгата е разделена на три части - за живота на Кинг преди и след славата, за писането и накрая за трагичния инцидент, който за малко да сложи край на живота му. И трите части са увлекателно написани и еднакво вдъхновяващи. 
"Най-страшният момент е този преди да започнеш нещо."
Писателят започва с разказ за живота си от дете до вече пораснал семеен мъж с писателска кариера зад гърба си. Автобиографичния елемент от книгата в никакъв случай не може да се определи като описание само на живота на Кинг - проследяват се едни определени моменти, в които неговият свят се опира единствено на писането. Той споделя за първите си творби и първите си откази, първата си работа, първата си любов, първия си хонорар. Историята му е вдъхновяваща не само за феновете му, а и за всеки читател изобщо.

Втората част на книгата представлява съвети за писането от перото на Кинг. Те не се различават с нещо особено от съветите, които ще чуете на всеки курс по творческо писане, но са пречупени през призмата на личния опит на краля на хоръра.
Третата част на книгата е тази, която според думите му е една от най-трудно писаните от него истории. Съвсем на кратко засяга инцидент, в който едва не губи живота си. Разказва за силата на волята и семейството.

Всички съвети на Стивън Кинг се свеждат до едно: за да пишеш по-добре, трябва да четеш повече и да пишеш повече. Можеш да научи много от една добра книга, можеш да научиш много и от една лоша книга.

Не съм фен номер №1 на Кинг, но въпреки критиките към него, той може да пише добре. И може да бъде полезен на тези, които искат да се научат да пишат добре. Може би не е най-великият писател, но определено има дарбата да разказва добри истории. 
“Думите съставят изречения; изреченията съставят абзаци; понякога абзаците оживяват и започват да дишат.” 
"За писането: Мемоари на занаята" е едно градивно откровение, което предоставя полезна информация за начинаещия писател и в същото време е достатъчно интересна и без да читателя да има писателски амбиции. Бих я препоръчал както на онези, които се интересуват от занаята "писане", така и на тези, които просто искат да прочетат нещо добро.

вторник, 23 юли 2013 г.

1Q84 - свят, в който няма място за Големия брат

Книга: 1Q84 - книга 1
Автор: Харуки Мураками
Жанр: Художествена литература; Роман; Съвременна литература; Сюрреализъм;
Оценка: 5/5

Да напишеш ревю за книга на Мураками понякога е по-трудно отколкото да я прочетеш.
Както заглавието подсказва, 1Q84 е препратка към романа на Джордж Оруел "1984". В основата на сюжета са паралелно разказаните истории на Аомаме и Тенго - независима, силна жена, която обича да раздава справедливост в свой собствен стил и млад писател, който сключва сделка да напише бестселър зад чуждо име. На пръв поглед между двете сюжетни линии няма нищо общо, докато Мураками не започне да дърпа една по една завесите, зад които се крие пресечната точка между двамата герои.
В хода на действието на книгата Аомаме започва да преследва вожда на религозен култ, който насилва малки момиченца и работи за "човечетата" (the Little People) - а те случайно се озовават в центъра на сюжета на книга, която Тенго пренаписва.
"Вече няма място за Големия брат (Big Brother) в реалния свят, в който живеем. Вместо него на сцената са Човечета (the Little People). Интересен вербален контраст, не мислите ли?"
Всичко това се преплита с усещането на Аомаме, че вече не се намира в света, който доскоро я е заобикалял, защото непрекъснато открива нови разлики, за които няма спомен да са се случвали - униформите на полицаите, появата на втора луна в нощното небе и още, и още... Това е и една от големите мистерии в книгата. Какво се е променило в 1984 година? Аомаме определя промененото настояще като 1Q84 година (японското 9 се произнася като "кю" и символизира въпросителна).

Първата книга въвежда изключително оригинални образи в историята, които са много живи и емоционално ярки - 17-годишната Фука Ери, истинската авторка на книгата, която Тенго преработва, професор Ебисуно, който се явява като настойник на Фука-Ери, вдовицата, която подкрепя каузата за раздаване на справедливост на Аомаме и религиозният култ, който играе голяма роля в цялата мистерия около това какво се е случило през 1984 г. и какво се случва в 1Q84.

Макар и с не толкова голямо присъствие, се подчертава и ролята на бащата на Тенго, родителите фанатици на Аомаме и полицайката Аюми, които пасват ненатрапчиво и дори точно на място в големият и сложен пъзел, който представлява историята на Тенго и Аомаме. Сюжетите са преплетени в повече от една пресечна точка. Но благодарение на изчистения стил на Мураками е лесно да се проследят всички взаимовръзки между героите и историите им.

Първата книга 1Q84 има отворен край, който води право към действието във втората част. Романът е обемен и то не само буквално, а и като обхват. В книгата има и красота, и бруталност, и социален коментар.
 “Светът някак оцеля след нацистите, атомните бомби и модерната музика."
 С една дума ще я определя като подвиг. Мураками го е постигнал по начина, по който винаги го прави: изумително. След прочита на книга №1 определно няма да имате търпение да отворите следващата част, затова препоръчвам да прочетете триологията наведнъж.

1Q84 книга 1 от изд. Колибри

1Q84 книга 2 от изд. Колибри
1Q84 kнига 3 от изд. Колибри

понеделник, 15 юли 2013 г.

"Облакът атлас" - проекция на човечеството в шест епохи

Книга: Облакът Атлас
Автор: Дейвид Мичъл
Жанр: Художествена литература; Роман; Съвременна литература
Оценка: 5/5

"Облакът Атлас" е от онези книги, за които каквото и да се каже и изпише - винаги ще бъде недостатъчно.
С една дума бих определил романа като "голям". Той повежда читателя през шест различни епохи. Шест истории, всяка една със своите герои. Всеки герой има нещо общо с героя от предходната история.
Ако разделим проблемите, които Мичъл засяга в книгата, то ще получим един дълъг списък, но въпреки това ще изредя част от тях:

 - робството и свободата;
- престъплението и наказанието;
- греха и изкуплението;
- вярата и науката;
- любовта и омразата;
- истината и лъжата;
- консуматорството и човечността;

Структурата на книгата е уникална: 6 сюжета, които са разделени на две, поднесени на порции и разказани с шест различни гласа. Майсторлъкът на Дейвид Мичъл не спира до тук. Той създава визията на една антиутопична реалност, в която човечеството се е самоунищожило заради "вечната си жажда" - тази реалност представя на читателя непознати досега картини във въображението му. Авторът успява да пресъздаде футуристичен диалект, който потапя читателите още по-дълбоко в света на "Облакът Атлас".
„Нашият живот не ни принадлежи. Обвързани сме с други души от миналото и настоящето. И с всяко провинение и всяка добрина градим бъдещето си”
Всеки сюжет от романа предлага герои, които четящият да обикне и герои, които да намрази. Обичаните стават мразени, мразените стават обичани, а читателят не спира да гадае и да си задава въпроси - това е гаранция, че няма как да оставите тази книга непрочетена. Интересните персонажи и увлекателните диалози (поздравления за преводачката Магдалена Куцарова-Леви) са само допълнителен бонус.
Ако трябва да определя любимата ми от шестте истории в книгата, то това ще бъде футуристичния поглед към света в Сонми-451. Безспорно това е най-провокативната част от романа, която съвсем директно показва посоката, в която върви светът. Много читатели ще открият прилики с "1984" на Оруел. След цялостния прочит на "Оризон на Сомни-451" в главата ми звучеше ехото на предупреждението.
Ще препоръчвам тази книга на всеки, защото тя за мен от сега нататък е една от задължителните. Тя е един брилянтен пъзел, който се нарежда по различен начин от всеки, който я чете. Засяга основните проблеми на човечеството и ги проектира в различни времена с различни ценности - на кораб с избягал негър роб насред Тихия океан през 19-ти век; в двореца на застаряващ композитор, който плагиатства идеите на талантливия си чирак през първата половина на 20-ти век; в центъра на конспирация за милиони през 70-те, където никой не щади човешкия живот; в старчески дом в Шотландия през 21-ви век, където героят се бори за свободата си; в бъдеще с генотипно модифицирани клонинги и накрая в една постакалиптична реалност, където вярата и религията са добили нови измерения и идоли.
Различни и противоречиви идеи, които непрекъснато ще ви провокират да мислите, докато четете този пост-модернистичен шедьовър на Дейвид Мичъл. "Облакът Атлас" вече е филмиран и макар че филмът ми хареса много, това, което предлага книгата не може да се сравни нито с актьорския му състав (който никак не е лош), нито с прекрасния му саундтрак.
"Облакът Атлас" в изд. "Прозорец"

понеделник, 8 юли 2013 г.

„Ема“ на Джейн Остин – история за любовта и гордостта



Книга: Ема
Автор: Джейн Остин
Жанр: Художествена литература; Роман; Класика;
Оценка: 4/5

Романтична, забавна, разкриваща дълбоките тайни на сърцето – това е историята на Ема, разказана от Джейн Остин. Книгата ни разкрива животa и порядките на обществото в Англия през 19 век – периода на Регентство. Главната героиня в романа – Ема Уудхаус е момиче, погалено от съдбата. Тя е умна, красива, богата, център на внимание в едно общество, където хората в голяма степен се водят от нейното поведение и мисли.
 Книгата е в три части, като всяка от тях разкрива различен етап от личностното израстване на героинята. В първата част се описват старателните опити на Ема да управлява съдбата на всеки около нея и най-вече на Хариет Смит – красиво и простовато момиче без родители. Твърдо решена да се намесва в съдбата на другите, Ема попада в серия комични ситуации. Самата тя не вижда за нужно някога да се омъжва, лишена от романтични трепети остава сляпа за истинските желания на хората наоколо и на самата нея.

„Не очаквам някога да бъда така истински обичана и ценена; винаги първа и винаги права в очите на някой мъж, както на моя баща”

Във втората част се прокрадват истинските копнежи за любов и романтика на Ема през кратката й заблуда, че е влюбена. Междувременно до нея винаги е семейният приятел мистър Найтли, с когото тя обича да разговаря и спори и който единствен в Хайбъри има смелостта да я критикува.
Последната част от книгата бих определила като период на осъзнаване и израстване на героинята.
Самата Джейн Остин изживява своите романтични блянове единствено чрез своите героини. Във всяка от тях намираме част от нейния живот – живот в богатство, в общество, където намирането на богат и уважаван съпруг е от първостепенно значение и все пак романтиката е жива, където любовта и гордостта вървят ръка за ръка.
Ако ви се чете една неподправена романтика, то тази книга е за вас. Определям я като свеж полъх, идващ от далечното време на класическата романистка Джейн Остин, който нахлува плавно в нашето съвремие, за да ни накара да се запитаме какво наистина искаме.

“There are people, who the more you do for them, the less they will do for themselves”

Автор: Изабела
 

петък, 5 юли 2013 г.

"На изток от запада" - истории от близкото и не толкова близко минало на България

Книга: На изток от запада
Автор: Мирослав Пенков
Жанр: Художествена литература; българска литература; разкази;
Оценка: 5/5

Разказите на Мирослав Пенков от сборника "На изток от запада"са най-добре написаните български истории, които съм чел откакто изучавах българските класици, майстори на разказа, в училище.

Книгата се състои от 8 кратки истории - по мое мнение прекалено дълги, за да са разкази и прекалено кратки, за да са нещо повече от разкази.

Безспорно първите три заглавия "Македониja", "На изток от запада" и "Как купихме Ленин" заслужават най-висока читателска оценка. Разказите в "На изток от запада" са същевременно и сърцераздирателни, и забавни. Пенков разказва за нещастна любов, раздяла с родителите и родината, за надеждите и отчаянието, за чуждото и своето. Той преплита героите и историите си с историческата действителност в България. Успява да пресъздаде българската атмосфера и култура така, че тя да бъде достъпна и разбираема не само за българи, а и за хора от целия свят.

Домът е там, където е сърцето. Без значение дали е на изток или на запад, домът е най-свидното нещо. Тази идея е имплементирана във всеки един от 8-те разказа по различен начин. Стилистично разказите се отличават с лек и завладяващ изказ. Много ярко се отличава идеята в един от разказите, където Пенков засяга темата за турското робство в България. Изненадващо е, че млад български писател засяга тази тема, но от друга стана подчертавам, че за мен изненадата беше приятна.

Ако трябва да дам едно определение на целия сборник, то ще бъде: балансиран. Историите в него са близки до българина и далеч от чужденеца. Авторът е изградил баланс в писането си, защото за чуждестранното разказите хвърлят достатъчно тесен лъч светлина върху българската култура, за да се избегне объркването и загубата на итнерес, и достатъчно мащабен поглед към далечното и не толкова далечното минало на България, за да се превърне книгата в любимо четиво на много от нас.

Мирослав Пенков разбира от какво се нуждаят читателите и им го предоставя с най-доброто качество. С нетърпение очаквам следващата му книга.

"На изток от запада" от изд. "Сиела"

Тайните от "Тайният живот на великите автори"

Книга: Тайният живот на великите автори
Автор: Робърт Шнакенбърг
Жанр: Нехудожествена литература
Оценка: 3.5/5

"Тайният живот на великите автори" е книга, написана за любопитните читатели, които имат желанието да научат нещо повече за любимите си писатели и литературни произведения.
С таблодиния си вид и шеговит стил тя не претендира нито за сериозност, нито за достоверност. Илюстрациите и ироничните коментари на автора Робърт Шнакенбърг правят четивото леко и приятно.
Докато четох книгата, установих, че в нея е поднесена изключително интересна информация за едни от големите имена в литературата, която е с потененциала да насочи читателския интерес към нечетени досега произведения на добре познатите писатели.
Не бих казал, че това е от онези книги, които сядаш и започваш да четеш без да можеш да се спреш. Идеята й е съвсем друга - да предизвиква дискусии сред ученици, студенти и изобщо сред читателите, които се интересуват от литература.
Засягат се имената на над 30 литературни личности, за които читателят разбира някои любопитни и шокиращи факти може би за първи път. Изненада за мен бяха фактите:
- Хемингуей и Оскар Уайлд са носили рокли като малки;
- Коефициента на интелигентност на Силвия Плат е 166;
- Вирджиния Улф е писала всичките си произведения права;
- Луис Карол е бил изобретател;
- Фицджералд е ходил на плаж с чорапи;
- На шестия рожден ден на Скот Фицджерълд никой не е дошъл и бъдещият писател е изял тората си сам;

Всяка глава от книгата се фокусира върху един от добре познатите автори. Те са представени на първо място като хора със странни навици, както всеки човек, и на второ място като велики писатели. Ако все пак не искате да знаете нищо повече за любимите си литературни творци, освен стандартанта информация, която е в учебниците, то можете да пропуснете тази книга.
Но ако сте от любопитните читатели, които обичат да бъдат шокирани и изненадани от информацията за неща, които са си мислели, че знаят, то тази книга е за вас и определено ще ви хареса.

"Тайният живота на великите автори" в изд. "Сиела"



четвъртък, 4 юли 2013 г.

Непознатите заглавия на добре познатите книги

Помните ли, когато за първи път прочетохте световните класики като "Дракула на Брам Стокър или "Тайната градина" на Францис Бърнет? Представяме заглавията на няколко книги, които нямат нищо общо с названието, под което днес са известни.

1. Ф. Скот Фицджералд сменя няколко заглавия на най-известната си книга, докато най-накрая не се спира на "Великият Гетсби". Ако не се беше спрял на това, то днес почитателите на американската литература щеше да четат „По пътя за Уест Ег“, „Под червеното, бялото и синьото“, „Сред сметища и милионери“, „Големият любовник“.

2. Джорд Оруел непрекъснато се колебае преди да избере заглавие на най-известния си роман. Издателят му смята, че заглавието „Последният европеец“ няма да направи никакви продажби и убеждава автора да публикува творбата си под заглавието 1984.

3. Преди „Атлас изправи рамене“ е „Ударът“ – първоначалният избор на Айн Ранд да озаглави своето голямо литературно произведение.През 1956 г., година преди книгата й да бъде издадена, тя решава, че заглавието издава твърде много от сюжета. Съпругът й предлага да се спре на „Атлас изправи рамене“. Така и става.

4. Как Ви звучи „Мъртвият немъртъв“?
Като първото заглавие на готическия роман „Дракула“ на Брам Стокър.

5. „Слънцето също изгрява“ е небезизвестният роман Ърнест Хемингуей. Преди това той е твърде решен да го издаде със заглавието „Фиеста“. Издателят му не одобрява идеята и благодарение на него днес на рафтовете си нямаме (повечето от нас) книга с това заглавие.

6. Заради Франк Синатра много хора днес използват израза „параграф 22“. Или почти заради Синатра. За своя роман авторът Джоузеф Хелър избира първо начално заглавието „Параграф 11“, но бързо размисля, защото точно тогава излиза първия филм „Бандата на Оушън“ (Ocean’s Eleven, повторение на числото 11 – бел. ред). В последствие се спира на числото 22, изхождайки от логиката 2х11=22.

7. Харпър Лий първоначално озаглавява „Да убиеш присмехулник“ с краткото „Атикус“. След това решава, че не трябва заглавието да се фокусира само върху един герой.

8. Навярно ще бъде изненада за повечето момичета, но най-известният роман на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“ е имал проектозаглавието „Първи впечатления“.

9. „Господарката Мери“ е било работното заглавие на небезизвестната класика на Францис Ходсън Бърнет „Тайната градина“.

10. „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс първоначално носи заглавието „Одисея в Дъблин“.

Его срещу фанатизъм в "Осъдени души"

Книга: Осъдени души
Автор: Димитър Димов
Жанр: Роман; Българска художествена литература;
Оценка: 5/5

"Осъдени души" е една от онези български книги, които, макар че са написани преди доста време, звучат актуално и до ден днешен.
Романът е ситуиран по време на Гражданската война в Испания, а в центъра на сюжета му са разведената англичанка със освободено виждане към живота Фани Хорн и йезуитът монах Рикардо Ередиа. Основният конфликт е представен чрез отношенията между главните герои, отношението между света и църквата.
Историческият контекст и детайли в романа функционират не само като фон или нюанс, а като част от материала, с който Димов изгражда образите на Фани и  Рикардо, което за мен е една любима комбинация в литературата.
Димов усложнява образите на героите си като непрекъснато ги поставя пред различни изпитания, които необратимо довеждат до конфликт между егото и морала.
Обсебеността на Фани от монаха я довежда до самия ад в Пеня Ронда - огнището на епидемията тиф.
„ От сладострастното желание, с което бе почнала да преследва Ередиа, се раждаше постепенно един още по-сложен, по-опасен и изпълнен с повече пристъпи процес!"
Англичанката непрекъснато атакува Ередиа със светските си помисли и желания, от които неговата църква е дистанцирана. Той от своя страна, воден от фанатизма си, се изправя пред не една морална дилема.
„Господи, прости ми любовта към тая жена…” 
Фанатизмът тръгва срещу егото и егото тръгва срещу фанатизма в разгара на бунта, сред полевите условия на смъртоносна епидемия.
Една от най-силните страни на романа е, че Димов рисува образите на героите си, показва ги истински - с грехове и добродетели. Той изяснява причината за всяко едно тяхно действие, показва самото действие и накрая сервира последствията, до които то е довело.
В тази история, богата на конфликти, няма морален победител и победител изобщо. Има само нанесени щети - героите са осъдени да живеят с присъдите, до които са довели действията им. А читателят остава с усещането, че се е докоснал до истинския живот, с истински персонажи и  реални ситуации.

"Осъдени души" от изд. Сиела

сряда, 3 юли 2013 г.

Мафията като убежище в "Кръстникът"

Книга:Кръстникът
Автор: Марио Пузо
Жанр: Роман; Криминален;
Оценка: 4/5

"Кръстникът" е книга, която описва свят на насилие, корупция, лукс, пари и интриги. В основата на историята на романа на Марио Пузо са семейство Корлеоне - една от най-богатите италиански фамилии в Америка и едно от ядрата на мафията.
 Главата на семейството дон Вито Корлеоне е представен като кукловодът, от който зависи всичко в света на членовете и приятелите на фамилията. Впечатляващ е начинът, по който Пузо рисува образа на дона - той е човекът, който иска услуги, предлагайки ти целия свят в замяна, но той е и човекът, който ще ти устрои събуждане до отрязана конска глава, ако му откажеш услуга.
Насилието, убийствата и корупцията в тази история вървят ръка за ръка със честта, семейните ценности и мъжкото достойнство. Тези ценности пряко се свързват с истинското значение на думата мафия - убежице:
Приятелството е всичко. То е повече от талант. То е повече от правителството. То е равно на семейството.
Мъж, който не отделя време на семейството си, никога няма да бъде истински мъж.
 Идеалите на мафията са представени чрез идеалите на дон Корлеоне. Той е изградил империята си на тези принципи и очаква от всички в семейството да ги спазват. А в семейството му има много различни характери - Сони, Фредо, Майкъл, Том Хейгън.
Добре изразените различия между синовете в началото на романа минават на заден план по-нататък, когато във фамилията се случва едно драматично събитие. В този момент фокусът на историята рязко се измества върху най-малкия брат Майкъл: единственият, който не иска да има нищо общо със семейния бизнес и е изправен пред голям вътрешен конфликт. Образът му е представен в две различни крайности, а това ще затрудни читателя в определянето на отношението си към него.
Всеки мъж има точно определена съдба.
Спорни са и характерите на останалите герои, а в това, може да се каже, до голяма степен се крие богатството на романа. Трябва да се спомене, че прави впечатление начинът, по който авторът разказва определени моменти от историята отзад напред. Първо съобщава за драматично събитие, което променя рязко посоката на сюжета и след това запознава читателите с причините, довели до това стечение на обстоятелствата.
Ако от мен зависеше да променя нещо, то бих избрал да съкратя второстепенния сюжет с Джони Фонтейн, който изобщо не може да се мери със събитията и  конфликтите в личната история на Майкъл Корлеоне.
Без значение колко е добра една книга тя или има добър край, или лош. "Кръстникът" е едно от произведенията, което класирам сред отличниците с приличен завършек. Морал срещу антиморал, корупция срещу убийства, пари срешу власт. Конфликти, които се засягат във всяка глава на книгата. Но сред тези кървави дуалистичности, накрая Пузо подарява на читателя и малко любов, вяра и религия.

понеделник, 1 юли 2013 г.

"Красиви и прокълнати" на Фицджералд - една модерна класическа трагедия

Книга: Красиви и прокълнати
Автор: Скот Фицджералд
Жанр: Роман; Драма;
Оценка: 5/5

"Красиви и прокълнати" е идеалното заглавие за тази книга. То описва и живота на автора Фицджералд, и живота на героите в историята - Антъни и Глория. Книгата е разделена на три части. В първата част е описано запознанството между младия Антъни и красивата Глория. Втората част разказва за първите години на младата двойка, а накрая в третата част - читателят става свидетел на рухването на съвместния им живот заедно.
Самото заглавие на книгата символизира съдържанието и структурата на романа. В началото виждаме красивите Антъни, Глория, техните приятели. Те са млади и безгрижни. Главният герой Антъни е отегчен от нещата, които животът му предлага. Авторът разказва за неговата история от дете до вече пораснал мъж, който не работи, не е обвързан, но е завършил Харвард. Монотонноста в ежедневието на Антъни изчезва в момента, в който той среща Глория - братовчедка на Дик - един от неговите най-добри приятели.
Двамата се влюбват и се женят. Живеят леко и щастливо първите няколко години. Но след това приказката им започва да се превръща в кошмар. Красивите са прокълнати. Причината: нито един от двамата не работи и инвестициите им не са достатъчни, за да покрият стандарта на живот, който поддържат.
Оскъдицата малко по малко навлиза в живота им и това се отразява по различен начин и на двамата влюбени. Антъни посяга все по-често към алкохола, а Глория страда от начинът, по който хората започват да гледат на нея заради факта, че вече не е младото момиче, което e била, когато преди години се е запознала с Антъни.
Историята е трагична и до голяма част отразява част от живота на самия Скот Фицджералд - той също е бил млад, красив, успешен, но подобно на героя си Антъни харчи без мярка, по-късно започва да посяга все по-често към алкохола. Живее бързо и умира млад.
Докато четох историята, усещах всяка ситуация в нея като много лична - т.е. непрекъснато имах усещането, че това не е измислицата на един талантлив писател, а това е неговата история - част от неговия живот и душа, която той подарява на читателя. Което за мен е най-голямата стойност, която може да има една творба.
Но не това е единственият ми мотив за максималната оценка, която давам на тази книга. Впечатляващ е размахът, с който авторът внушава идеята за човешкото щастие, което не трябва да се приема като даденост.
Нещата са по-сладки, когато ги изгубим. Знам го - защото веднъж много исках нещо, което след време получих. Това беше единственото нещо, което съм искал толкова силно, Дот. И когато го получих, то се превърна в прах в ръката ми.
 Това са думите на Антъни. Глория е източникът на неговото щастие и обект на неговото най-голямо желание в живота преди да се оженят. Той я получава и тя го получава. Двамата се радват на щастието, което непрекъснато си подаряват. Антъни иска Глория и Глория иска Антъни. Те нямат нужда да работят, чувствата им са достатъчни и ги задоволяват напълно от живота. Но може ли човек да живее само с една мечта? Може ли да пренебрегва всичко около себе си и да се вкопчи само в едно единствено нещо, което е силно толкова, колкото може да бъде силно чувството към най-голямата любов в живота на човек. 
Фицджералд рисува главните герой точно в тези щрихи под лукса, блясъка, парите, алкохола и пътешествията. Той показва до какво довеждат парите и алкхола. Безспорно показва тъмната страна на бурния светски живот, който водят Антъни и Глория. Но истинският въпрос, който е много по-важен и не така повърхностно зададен в контекста на историята е: може ли човек да живее само с една мечта и да бъде щастлив цял живот с нея?


“How I feel is that if I wanted anything I'd take it. That's what I've always thought all my life. But it happens that I want you, and so I just haven't room for any other desires.