Музикален гид за четене на "Безцветния Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване"

Наближава издаването на последния роман на Харуки Мураками "Безцветния Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на български език изд. Колибри. Тъй като нямах търпение, прочетох книгата на английски, затова реших да напиша нещо като музикален гид, който да заредите в плейлиста си, когато започнете да четете романа на български. Мураками за пореден път рисува герои с впечатляващ музикален вкус и за мен винаги е било истинско удоволствие да се потапям в неговия свят слушайки това, което звучи в самата книга. Надявам се този метод на четене да допадне и на вас.

--

Докато слушаха музиката на пианото, Цукуру осъзна, че е чувал тази композиция много често в миналото. Не се сещаше за заглавието, нито за композитора. Носеше настроение за тишина и печал, като започваше със запомняща се мелодия, която постепенно продължава в поредица от спокойни вариации. Цукуру вдигна поглед от книгата, която четеше и попита Хаида какво слушат.

- La mal du pays на Франц Лист. Част от суитата му "Години на странстване 'Година първа: Швейцария.'"

- La mal du...?

- La mal du pays. Френска фраза.  Обикновено се превежда като "меланхолия" или "носталгия". По-финото й определение би звучало като "внезапна тъга, породена в сръцето на човек от гледката на близък до дома му пейзаж". Трудно е да се преведе по-конкретно.

(околко стр. 68 заредете в плейлиста си Years of pilgrimage "Le mal du pays" на Лист)

--

Мидорикава колебливо започна да свири "Около полунощ". В началото възпрозивеждаше акордите внимателно и съсредоточено, като човек, който потапя пръстите си в поток, за да провери силата на течението и да намери опора. След като изсвири основната тема, премина към дълга импровизация. С всяка минута пръстите му ставаха по-гъвкави, по-щедри в движенията си - като риба, която плува в бистра вода. Лявата ръка вдъхновяваше дясната,  а дясната ръка даваше енергия на лявата. Бащата на Хаида не разбираше много от джаз, но по някаква случайност  бе запознат с тази композиция на Телониус Монк и изпълнението на Мидорикава пресъздаде изцяло настроението на творбата. Свиренето му беше толкова чувствено, че накара Хаида да забрави за неточната настройка на пианото. Докато той слушаше музиката в училищната музикална стая дълбоко в планината, в качеството си на единствената публика, Хаида почувства, че всичко нечисто в него вече е отмито. 

(около 86-а страница си пригответе в плейлиста "Около полунощ" на Телониус Монк)

--

"Преди три години бях поканен, като топ продавач в Япония, да присъствам на конференцията на американските дилъри на Лекзус в САЩ. Събитието беше по-скоро награда за работата ми отколкото истинска конференция. След срещите сутринта денят премина в залагане и пиене. Viva Las Vegas' беше нещо като песента на града - чуваш я навсякъде, откъдето минеш. Оттогава тази песен е моята щастлива орис."

(около 180-та страница си заредете в плейлиста Viva las Vegas на чичо Елвис.)

Свободата е отговорност

Книга: Свобода
Автор: Джонатан Франзен
Жанр: Художествена литература
Оценка: 5/5

Една от най-добрите книги, които прочетох през 2013 г. беше "Свобода" на Джонатан Франзен.
Никак няма да бъда оригинален и ще започна това ревю с думите, които ще чуете от голям процент от хората, които вече са запознати със "Свобода" - докато четете първите 100-200 страници изобщо няма да разбирате кое й е хубавото на тази книга, с какво толкова е заслужила хвалбите, които сте чули от познати и приятели. В момента, в който прелистите и последната страница ще сте наясно, че сте прочели един шедьовър, който след години щe e в списъка задължителна световна класика.

Франзен прави една 360 градусова проекция на живота на едно американско семейство. Героите, за които ще прочетете в първите 100 страници никак няма да ви станат симпатични. С всяка следваща страница обаче Франзен изважда причина след причина, която обяснява поведението и характера на героите си. След прочита и на последното изречение от този шедьовър ще разберете, че сте харесали и разбрали характери, които иначе сте мразили при запознаването си с тях. Това освен, че говори за книгата като една добре написана в психологически аспект творба, със сигурност ще добави и един допълнителен лъч от разбирателство в личния ви живот.

Свободата е богатство, привилегия, късмет, отговорност. Изборите, които героите на Франзен правят са илюстрация на отговорността, която идва със свободата. Отговорност към сърцето и чувствата на първо място, следвана от отговорността към чувствата на близките ни хора, след което по естествен път идва и отговорността към целият заобикалящ ни свят. Този водовъртеж от избори е една художествена градация, която вероятно само Франзен може да изобрази в такава смислова цялост.

Вероятно може да се напише още много относно това колко добър психолог е Франзен, при изграждането на образите на героите си и обясняването на понятието "свобода" в техния живот, но не съм нито психолог, нито учен, за да анализирам в такива дълбочини "Свобода".

Личните проблеми на героите и причините за тях са само засилката, която Франзен прави при вливането на идеите си за свободата в съдържанието на книгата. След детайлната проекция на взаимоотношенията мъж-жена, родител-деца, приятел-любовник при едно средносатистическо семейство, представляващо американската средна класа, Франзен преминава на следващо ниво в размаха на идеите си за Свободата и засяга проблемa с пренаселването на планетата. Две идеологически точки, които иначе звучат като две различни заглавия, които нямат нищо общо помежду си, се превръщат в едно смислово цяло, което се развива в продължение на близо 500 страници. Майсторлък, който вече е донесъл на автора най-голямата му награда - прозвището Толстой на 21-ви век.  Някои сравняват творбата му с култувата "Война и мир" - дали има основание за това сравнение - не се наемам да определя..

"Свобода" е много повече от социална дисекция на американското общество и много повече от философска притча за екологичните проблеми. Тази книга предизвика в мен всички читателски настроения, които съм изпитвал едновременно към любимите си книги и към книгите, които дори не съм изчитал до края. Но след като затворих и последната страница единственото настроение, което остана в мен беше само едно - вдъхновение. И желание. Желание възможно най-скоро да прочета другата голяма творба на Джонатан Франзен - "Поправките". Очаквайте скоро няколко реда и за нея.

"Свобода" от изд. Колибри