"Красиви и прокълнати" на Фицджералд - една модерна класическа трагедия

Книга: Красиви и прокълнати
Автор: Скот Фицджералд
Жанр: Роман; Драма;
Оценка: 5/5

"Красиви и прокълнати" е идеалното заглавие за тази книга. То описва и живота на автора Фицджералд, и живота на героите в историята - Антъни и Глория. Книгата е разделена на три части. В първата част е описано запознанството между младия Антъни и красивата Глория. Втората част разказва за първите години на младата двойка, а накрая в третата част - читателят става свидетел на рухването на съвместния им живот заедно.
Самото заглавие на книгата символизира съдържанието и структурата на романа. В началото виждаме красивите Антъни, Глория, техните приятели. Те са млади и безгрижни. Главният герой Антъни е отегчен от нещата, които животът му предлага. Авторът разказва за неговата история от дете до вече пораснал мъж, който не работи, не е обвързан, но е завършил Харвард. Монотонноста в ежедневието на Антъни изчезва в момента, в който той среща Глория - братовчедка на Дик - един от неговите най-добри приятели.
Двамата се влюбват и се женят. Живеят леко и щастливо първите няколко години. Но след това приказката им започва да се превръща в кошмар. Красивите са прокълнати. Причината: нито един от двамата не работи и инвестициите им не са достатъчни, за да покрият стандарта на живот, който поддържат.
Оскъдицата малко по малко навлиза в живота им и това се отразява по различен начин и на двамата влюбени. Антъни посяга все по-често към алкохола, а Глория страда от начинът, по който хората започват да гледат на нея заради факта, че вече не е младото момиче, което e била, когато преди години се е запознала с Антъни.
Историята е трагична и до голяма част отразява част от живота на самия Скот Фицджералд - той също е бил млад, красив, успешен, но подобно на героя си Антъни харчи без мярка, по-късно започва да посяга все по-често към алкохола. Живее бързо и умира млад.
Докато четох историята, усещах всяка ситуация в нея като много лична - т.е. непрекъснато имах усещането, че това не е измислицата на един талантлив писател, а това е неговата история - част от неговия живот и душа, която той подарява на читателя. Което за мен е най-голямата стойност, която може да има една творба.
Но не това е единственият ми мотив за максималната оценка, която давам на тази книга. Впечатляващ е размахът, с който авторът внушава идеята за човешкото щастие, което не трябва да се приема като даденост.

Нещата са по-сладки, когато ги изгубим. Знам го - защото веднъж много исках нещо, което след време получих. Това беше единственото нещо, което съм искал толкова силно, Дот. И когато го получих, то се превърна в прах в ръката ми.

 Това са думите на Антъни. Глория е източникът на неговото щастие и обект на неговото най-голямо желание в живота преди да се оженят. Той я получава и тя го получава. Двамата се радват на щастието, което непрекъснато си подаряват. Антъни иска Глория и Глория иска Антъни. Те нямат нужда да работят, чувствата им са достатъчни и ги задоволяват напълно от живота. Но може ли човек да живее само с една мечта? Може ли да пренебрегва всичко около себе си и да се вкопчи само в едно единствено нещо, което е силно толкова, колкото може да бъде силно чувството към най-голямата любов в живота на човек. 
Фицджералд рисува главните герой точно в тези щрихи под лукса, блясъка, парите, алкохола и пътешествията. Той показва до какво довеждат парите и алкхола. Безспорно показва тъмната страна на бурния светски живот, който водят Антъни и Глория. Но истинският въпрос, който е много по-важен и не така повърхностно зададен в контекста на историята е: може ли човек да живее само с една мечта и да бъде щастлив цял живот с нея?

“How I feel is that if I wanted anything I'd take it. That's what I've always thought all my life. But it happens that I want you, and so I just haven't room for any other desires.”